Як заблукалий дзвін йду, світе, по тобі,
немов у сні іду в життя чудного тиші,
себе роздам, як скришені хліби,
і заспіваю пісню найчистішу.
Ти наче казка та, де тисячі очей,
порожніми завжди мої лишаєш руки,
а доля мовчки погляда з пітьми ночей
і так страшні оті мовчання муки.
Птахам, небесним сестрам, заздрю я завжди,
серця їм радість і турбота наповняють, –
на небі ясному позначені сліди,
що їх в шеренгу срібну направляють…
Дора Габе, Птици
Като залутан звън през теб минавам, свят,
като насън вървя през теб, живот чудесен,
раздавам се като трошици хляб,
изпявам се като най-чиста песен.
Ти като приказка със хиляди очи,
оставяш ми ръцете вечно с празни длани,
а някаква съдба ме гледа и мълчи
и тъй е страшно нейното мълчание.
Завиждам им на птиците, небесните сестри,
за пълните сърца със радости и грижи –
по пътя, начертан връх ясното небе,
редицата им сребърна се ниже…
