У темноті біліють усипальні,
поникли кипариси в темні сни,
хлюпочуть хвилі ледве-ледь печальні
й кістяк скорботи тягнуть з глибини.
Звідтіль плачу чи стогону не чути,
кругом байдужі обрії нічні;
А хмара мчить в примарний край забутий,
Загублена в зірковій далині.
Теодор Траянов, Брегът на смъртта
Из тъмнината гробници белеят
и кипариси в тъмен сън мълчат,
вълни притихнали едвам се леят
и скелета на мъртва скръб влекат.
Из тях ни стон, ни въпъл се не чува,
безстрастно гледа нощен кръгозор;
към призрачна родина облак плува,
унесен тъне в звездния простор.
