Темна, хмура ніч непривітна,
наче навіки в ній промені мруть,
кроки стихають там непомітно,
темний самотній скінчивши свій путь.
Я за тобою постійно слідкую,
світ ти міняєш у зморених снах –
чи перемогу несеш ти святую,
чи йде з тобою жахіття і страх?
Чи світ новий ти мені відкриваєш ,
чи іншу долю – сяйво зірок...
Чи в темній пустці мене зариваєш,
склавши на голову з терну вінок?
Тіні безмовні бредуть по дорозі,
іскри згасають смертно-холодні.
Дух мій у сумнівах весь і тривозі,
тінь же безмовна – поклик безодні.
Темна, хмура ніч непривітна,
наче навіки в ній промені мруть ,
кроки стихають там непомітно,
в морок скінчивши самотній свій путь.
Димчо Дебелянов
Тъмна, мрачна нощ неприветна
Тъмна, мрачна нощ неприветна
сякаш навеки е мъртъв светът,
стъпки в мъртвило мрат безответно,
свършвасе тъмен самотния път.
Ти си пред мене и вечно те следя,
вечно след тебе аз мир не узнах -
ден ли ми носиш на славна победа,
край ли безбрежен на ужас и страх?
Нови ли светове мен ще откриеш -
друг жребий ли - светли зари...
В тъмен пустош ли мене ще зариеш,
с тръне окичила мойта глава?
Сенки безмълвни по друма - в тъмата
гаснат искрите - гробно студени.
Дух на съмнение пълни душата,
сянка безмълвна - бездна пред мене.
Тъмна, мрачна нощ неприветна,
сякаш навеки е мъртъв светът.
Стъпки в мъртвило мрат безответно
свършва се в мрака самотния път.
