Як же ясно, як же чисто
на розлогах нив, лісів,
свіжість дише кожним листом
у смарагдовій росі.
Ластівочки тонкокрилі,
глянь, чимдуж летять у світ;
веселить у свіжій силі
кожна гілка, кожний цвіт.
І земля тремтить усюди
в благодатному теплі,
мов то мати сім'я будить
незліченне в тій землі.
Асен Калоянов, Пролетна песен
Колко светло, колко чисто
е в полето и в леса;
свежест диша всяко листо
в изумрудната роса.
Ластовички тънкокрили,
гледай, стрелкат се навред;
бликат свежи, нови сили
всеки клон и всеки цвят.
И земята тръпне цяла
в благодатна топлина,
като майка, дъх запряла
над безбройни семена.
адреса: https://www.poetryclub.com.ua/getpoem.php?id=1043830
Рубрика: Лірика кохання
дата надходження 16.07.2025
автор: Валерій Яковчук