***
Хотіла розігнать печаль зболілу
І тужну пісню тихо завела, –
Невільно я зі сну тебе збудила,
Невільно шлях в нове життя дала.
Встань і рушай ти певною ходою, –
Закрили даль пилюга та пітьма;
Невільно серце ти забрав з собою,
Невільно в світі залишусь сама!..
***
У небі місяць ясно сяяв –
Тебе згадала, друже мій,
А соловей співав призивно:
Де він самий, де він самий?
Схиливши голову у квіти,
Про тебе думка, друже мій,
Почула вітру я зітхання:
Де він самий, де він самий?
З печаллю тихою на серці
Плач за тобою, друже мій,
І гірко я себе питала:
Де він самий, де він самий?
***
Прости, що твій дитячий любий сміх
Я тужним зором іноді спиняю,
Що мрію я твою і світлий сон
Зітханням тихим часом порушаю.
Прости! З журби, з колишньої журби
Душа моя в сльозах геть потопає,
Тепер зітхання кожне – то сльоза,
Що в юному коханні висихає.
***
Чекала я із мукою в душі,
До щастя погляд свій я спрямувала...
Чекала я з жагою у душі, –
Зсушила душу спрага небувала.
І це прийшло, і ангельська рука
В моїй душі напнуті струни-корди
Торкнула тихо, – ангельська рука, –
І дивні рознеслись навкруг акорди.
І це прийшло. Закрила очі я,
Троянди пах зчарована вдихаю;
В сон неземний закрила очі я,
Гімн неземний я слухаю без краю.
Дора Габе
Теменуги (Лирически песни)
***
Тъгите си поисках да разсея
И тъжна песен тихичко запех, –
Неволно те от сън събудих с нея,
Неволно те за нов живот съгрех.
Събудиз те и тръгна ти – и ето
Изгуби се далеч в мъгли и прах; –
Неволно ми отнесе ти сърдцето,
Неволно сам-сама в света остах!..
***
В небето грееше луната –
За теб си спомних, друже мой,
И чух славея се обади:
Къде е той, къде е той?..
Глава наведох сред цветята –
За теб да мисля, друже мой,
И чух въздишаше зъфирет:
Къде е той, къде е той?
И с тиха горест във душата
По теб заплаках, друже мой,
И горко аз сама се питах:
Къде е той, къде е той?
***
Прости, че твоя детски весел смех
С тъжовен взор понякога смущавам,
Че твоя бодър сън и светъл блян
С въздишка тиха нявга нарушавам.
Прости! От скръб, от някогашна скръб
Душата ми е в сълзи потопена –
И днес въздишка всяка е сълза
От любовта ти млада пресушена.
***
Все чаках аз с измъчено сърдце,
Към щастието поглед устремила...
Все чаках аз с копнеящо сърдце, –
Сърдце ми жажда беше изсушила.
И то дойде и с ангелска ръка
В душата ми натегнатите корди
Поглади тихо, – с ангелска ръка, –
И дивни се понесоха акорди.
И то дойде. Затворила очи,
От рози дъх аз дишах възхитена, –
В неземен сън затворила очи,
Неземен химн аз слушах упоена.
адреса: https://www.poetryclub.com.ua/getpoem.php?id=919474
Рубрика: Лірика кохання
дата надходження 14.07.2021
автор: Валерій Яковчук