На небесах ворота змій неспинний
на вечір зачинив. Вже за хвилину
недбало кинув срібний погляд свій
і звивсь в погаслий простір вогняний.
Вбрання строкате ліс собі накинув,
із гір униз вертаючись в долину,
немовби був на бесіді якій,
де тішився в розмові потайній...
Дитячий сон стоїть переді мною:
жінки в шовках неспішною ходою
із храму повертаються у дім.
Мене мов мати рідна пригорнула,
любов'ю світу ніжно обгорнула, –
була я не сама у світі тім.
Мара Белчева
Сонет 5: На небосвода вихрен змей вратата
На небосвода вихрен змей вратата
на вечерта затваря. От гредата
набързо хвърли тя сребристий взор
и сви във прегорелия простор.
Във пъстрия си накит там гората,
надолу връща се към долината;
като че ли била е на събор
унесена в потаен разговор. . .
Детински сън минава ми в очите:
със пъстри свилени поли жените
от храма връщайки се към дома.
На площа майка ми кат ме прегърна
и целий свят в милувка ме обгърна
когато на света не бях сама.
адреса: https://www.poetryclub.com.ua/getpoem.php?id=866145
Рубрика: Поетичні переклади
дата надходження 26.02.2020
автор: Валерій Яковчук